За писането: Мемоари на занаята [bg] 1114K, 201 с.(скачать)
Добавлена: 06.06.2010
Аннотация
През 1999 година Стивън Кинг започва за пише за своя занаят и за своя живот. Към средата на годината претърпява злополука (широко отразена от медиите), която излага на опасност и двете. През месеците на възстановяването му връзката между писането и живота става за него по-важна от всякога…
Рядко книга за творческото писане е бивала толкова ясна, полезна и откровена. „За писането“ започва с хипнотизиращ разказ за детството на Кинг и неестествената му страст да разказва истории още от малък. Поредица живи спомени от юношеството, колежа и трудните години, които водят до първия му роман „Кери“, позволяват на читателя да разгледа под свеж и понякога много забавен ъгъл формирането на един писател. После Кинг описва основните инструменти на занаята си — как чрез употребата им писателят да ги наточва и умножава, как винаги трябва да са му под ръка. Той запознава читателите с най-важните аспекти на изкуството и живота на писателя, като предлага практични и вдъхновяващи съвети за всичко — от сюжета и развитието на героите, до навиците за работа и отказите.
Публикувана на части от „Ню Йоркър“ и срещнала бурно одобрение, книгата „За писането“ достига кулминацията си с дълбоко затрогващ разказ за това как неистовата потребност на Кинг да пише му помага да се възстанови и да се върне към обичайния си живот.
dolle про Иванов: Корабли и Галактика (Космическая фантастика)
24 08
Необычная концепция непривычного нам параллельного мира .Космоопера , эпос , фантастика , фентези , философия борьбы добра и зла написанная хорошим , красочным литературным языком. Оценка: отлично!
mysevra про Ночкин: Слепое пятно (Боевая фантастика)
23 08
Изложено хорошо, но я несколько раз порывалась бросить из-за неторопливости развития событий, да и общей размытости сюжета. Оценка: хорошо
Олег Макаров. про Царь Федя
21 08
Что-то надо делать с нацизмом у авторов... Как-то помечать книги, может быть? Невозможно же читать, чесслово.
obivatel про Спасти красноармейца Райнова
20 08
2 marin029 Да, во втором томе. У Поселягина всё такое: где-то что-то слышал, втыкает в текст не разобравшись; ну не склонен он к анализу и глубокой проработке не только входящей, но и исходящей информации, и по тексту одно ………