Романът на британския писател от индийски произход Салман Рушди „Сатанински строфи“, издаден през 1988 г., е написан в стилистиката на магическия реализъм. Названието произлиза от апокрифна част на Корана, описана от Ибн Ицхак в първата биография на Пророка Мохамед. Автентичността на този фрагмент се оспорва от историците на исляма.
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Sello про Евсеев: Романчик (Современная проза)
22 04
Эка, какие петли выписывает порой жизнь: от благоговейного отношения к Солженицыну, Растроповичу до лобзания нонешней монаршей руки, с залипанием губ в 2022 году на межпальцевой развилке.
Что же касается собственно опуса, ……… Оценка: неплохо
Дей про Шеф повар
21 04
Повествование о тринадцатилетней девочке-попаданке, изложенное от лица местного подростка. Девочка "попадает", осваивается и начинает вовсю прогрессорствовать, поражая широтой знаний. В основном её прогрессорство сводится ………
Дей про Черный маг императора
20 04
Немного огорчает, что ГГ немного тупенький. Каким он был в первой книге, таким остался к 25-ой - речь, поведение, рассуждения шестнадцатилетнего юноши ничем не отличаются от таковых двенадцатилетнего пацана.
Но серия лёгкая, ………
Олег Макаров. про Лерер: Как мы принимаем решения (Психология, Научная литература: прочее)
19 04
«Человеческий мозг похож на компьютерную операционную систему, которую пытались как можно быстрее вывести на рынок»
— Джона Лерер (Jonah Lehrer)
Его книгу «Как мы принимаем решения» (How We Decide) рекомендую всем, ……… Оценка: отлично!
mysevra про Палий: Бумеранг (Боевая фантастика)
18 04
Ну замечательно же всё шло, бойко, с искрой. И тут появилась журналистка, да ещё и из УФГ – откуда же это в республике «федеральная» газета? Такое небрежное отношение мелочам настораживает. Грустно, батенька. Оценка: неплохо
udrees про Мансуров: Восемнадцатое царство [СИ] (Боевик, Самиздат, сетевая литература)
17 04
Не очень большая книга в стиле Стивена Кинга – забрались мальчишки на какой-то заброшенный секретный объект. Ну и нашли на свою задницу приключений. В целом написано, скажу, неплохо, грамотно, кому-то покажется стиль простым, ……… Оценка: неплохо