За да разсее съмненията на своя дългогодишна приятелка, мис Марпъл се съгласява да гостува в голямо имение в провинцията. Всичко е привидно спокойно, докато не еква изстрел. Един от обитателите на имението е убиец. Убиец, който съумява да бъде едновременно на две места…
Агата Кристи е известна в целия свят като кралицата на криминалния роман. Продадени са повече от един милиард екземпляра от книгите й на английски език и още един милиард в превод на 44 езика. Тя е един от най-издаваните и четени автори и само Библията и произведенията на Шекспир са продадени в по-големи количества от нейните романи. Авторка е на 78 криминални романа, 19 пиеси и 6 романа, написани под името Мери Уестмакот.
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от Колинс, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последния случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Стаена смърт“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, мила стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
Олег Макаров. про Мунх: Калининград (Изобразительное искусство, фотография)
27 02
Человек сделал epub из обычных фотографий, которые безо всякого к искусству фотографии дара нащёлкал на телефон
— а что, так можно было?
— видимо, да.
— зачем?
— не знаю, наверное, хотел писать про себя "автор книги Оценка: нечитаемо
Никос Костакис про Дроздов: Рота Его Величества (Боевая фантастика)
27 02
Гречневая крупа упрела в печи, для нее не пожалели масла – каша так и таяла во рту.
Сало, свежепосоленное, с чесночком, таяло во рту.
Мы чокнулись, и я закусил бужениной. Она таяла во рту.
__________________________________________
Книга тает во рту!
Пинагор про Двадцать два несчастья
26 02
Энтузиасты! Залейте седьмую кингу с автор тудей, пжалста!
По сабжу: ну вот не понимаю я этой моды - наливать в текст ведра воды. Так-то, если до одного-двух томов сократить, неплохой романчик получился бы.
Скроллишь, ………
Hikari_v3 про Вот и свела нас судьба
25 02
Фу... Осилил несколько глав. Картон, как он есть. Но совершенно убивает всякое желание читать сей опус "как бы" в каждом предложении.
Хрень
udrees про Мантикор: Город, которого нет 7 [СИ] (Фэнтези, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
22 02
Очередная хорошая книга в серии про Город. Неторопливое повествование длиной в 6 лет как бы заканчивается и вроде начинается действие. Описания в книге нормальные и диалоги тоже, нет мата, обилия сленгов, каких-то детских ……… Оценка: хорошо