В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя.
Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си.
За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш.
Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си.
Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
Олег Макаров. про Ласло Краснахоркаи
09 10
Sello вы совершенно правы
ясно же всем, что вы (или, например, я) гораздо компетентнее в вопросах литературы, чем Нобелевский комитет.
Вы кстати, к премии по физике тоже претензии имеете?
Sello про Ласло Краснахоркаи
09 10
Стоит только посмотреть на лауреатов Нобелевки по литературе последнего времени (начиная хотя бы с 2020 года), чтобы придти к неутешительному выводу, что Комитет, похоже, руководствуется принципами, приемлемыми для какого-нибудь ………
peterabotnov про Серж Винтеркей
07 10
Винтеркей С., Шумилин А. «Ревизор - возвращение в СССР»
Мне понравилось. Прочитал другие комменты, большинство ругают. А я сам на волне прочтения серии с ностальгией вспоминаю СССР. Возможно, что авторы понапридумывали, ………
Дей про Частный детектив второго ранга
07 10
Надеюсь на продолжение.
Из минусов - говорящий кот (ну реально, сколько можно-то?). Но кот практически ни во что не вмешивается.
Плюсы - особых плюшек ГГ не отсыпано. Ни магии, ни богатства, ни титула. При этом он ………
obivatel про Граф Суворов
06 10
Очень интересно. Больше всего понравилось описание власти как сложной системы; при этом удалось избежать скучного изложения, что обычно встречается у увлеченных темой людей; в результате получилось довольно завлекательно и ………
mysevra про Окер: Проклятые вещи. Истории о самых печально известных предметах [Cursed Objects ru] (Научпоп)
06 10
Стиль, конечно, блогерский: сжато, поверхностно, с хахоньками, «время прочтения – 3 минуты», чтобы читатель, не дай боже, не переутомился. Короче, спасибо за подборку и за иллюстрации, дальше можно уже самому найти об интересующих объектах. Оценка: хорошо