За основа на книгата „Крал Артур“ Р. Л. Грийн е използувал всички възможни източници на тази легенда от XII век насам — стари френски предания, средновековни английски поеми, уелски оказания, хроники и летописи, немски литературни обработки, поетични варианти. Най-голяма е ролята обаче на произведението на английския писател Томас Малори „Смъртта на Артур“, написано преди повече от петстотин години.
Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност1. Но в много исторически паметници (записи на келтски митологически сказания, латински текстове с хроникално-исторически характер, поеми от втората половина на VI век) се споменава за племенния вожд Артур от V—VI век, предводител на военни отряди2. Според съветския литературовед Д. Михайлов „корените на сказанията за Артур се крият в далечното минало, в «тъмната епоха» на V—VII век, и още по-далече — във вярванията и сказанията на дохристиянска и доримска Британия, в културата на древните келти. Келтският елемент в тях е най-стар и най-значителен“. Това помага да се обясни мистичният култ към Свещения Граал, който съвсем не представлява една чисто християнска легенда, а наслояване на езически митове. В Граала са виждали и „вълшебния котел“ от ирландския фолклор, в който приготвяли храната и питието на божествата, и трансформирания „рог на изобилието“ от гръцката митология, и магическия философски камък на алхимиците3. В цикъла за крал Артур той е олицетворение на рицарското начало, символ на висши добродетели и съвършенство. Смята се, че Логрия е старинно келтско название на Англия; тайнствената страна Авалон не е християнският рай, а Островът на блажените от келтската митология.
Известният английски писател Р. Л. Грийн е автор на множество книги за деца, между които „Робин Худ“, „Разкази за гръцките герои“, „Разказ за Троя“, „Сполуката на Троя“, „Скандинавски митове“, „Разкази за древния Египет“, „Книга за драконите“ и др.
„Големите легенди, както и най-хубавите приказки, трябва да се преразказват във всяка епоха — в тях винаги може да се намери нещо ново. Всеки преразказ ги представя в неочаквана и по-ярка светлина пред новото поколение, а в това е същността на тяхното безсмъртие“, казва Р. Л. Грийн.
Олег Макаров. про Олигарх
02 11
«...питерский мужик, но очень большой любитель истории, особенно родного Севастополя...» так я не понял, мужик-то питерский или севастопольский?
Isais про Олигарх
02 11
Из грязи -- в князи. В прямом смысле.
И суть опуса точно соответствует этой поговорке.
Читать это -- бессмысленное убийство времени.
Олег Макаров. про Юрий Михайлович Окунев
31 10
Человек, который написал две книги и обе - о том, как писать книги?
ну штош... по крайней мере, это оригинально
decim про Народные сказки: Русские сказки [сборник litres] (Сказка)
31 10
Детского тут не больше, чем у Афанасьева. Я не имею в виду "заветные сказки", но основное собрание.
Талант художника и есть талант, но.
Тексты без приязни к людям и зверям(которые, ясно, аллегории людей). Картинки ………
awas про Зурков: Большая охота (Альтернативная история, Боевая фантастика, Попаданцы)
30 10
Для Никос Костакис: во времена, когда происходила «Большая охота», изготовление украинского языка шло всего полвека, а южнорусские говоры (откуда для этого производства выковыривались слова, как можно менее похожие на уже ………