Зимата на нашето недоволство [bg] 1118K, 245 с.(скачать)
Добавлена: 15.03.2015
Аннотация
Джон Стайнбек (1902–1968) е роден в Калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман „Тортила Флет“ и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината“.
„Зимата на нашето недоволство“ (1961) е последният роман на Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след „Гроздовете на гнева“. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи — издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да набави на семейството си онова, което им се полага по право. И когато Итън съзира пролука в мрака, той е изправен пред дилемата дали да запази своите морални устои, или да предаде всичко, в което е вярвал. И макар изходът от положението, в което е изпаднал, да е ясно предвидим, Стайнбек успява да държи читателя в невероятно силно напрежение и да го прави болезнено съпричастен към всички терзания на героите.
Isais про Кратт: Великий океан (Историческая проза)
08 05
Проверил по оглавлению книги 1959 г. изд.: "Часть четвертая" и "Часть первая", которые якобы отсутствуют, -- фиктивные сущности. Их НЕТ.
Т.е. этот файл содержит полный текст двухтомного романа.
Анни-Мари про Демина: Леди, которая любила лошадей (Любовная фантастика)
07 05
pulochka, мышки плакали, но продолжали жрать кактус. Вы уже не впервые жалуетесь, как вам не нравится язык Деминой, да насколько вам трудно воспринимать текст, и вот мрачно, понимаешь. Вопрос: зачем мучиться и читать, если оно не заходит? Страдания очищают?
Isais про Робертс: Королевский гамбит [The King's Gambit ru] (Исторический детектив)
07 05
То же место в то же время, что и в цикле Ст. Сейлора "Roma sub rosa" -- те же исторические персонажи и события, заговоры и убийства. Но как же скуууууушно по сравнению с Сейлором! Оценка: неплохо
Никос Костакис про Вязовский: Кодекс врача [litres] (Альтернативная история, Попаданцы)
05 05
– Полиция бы сразу доложила, – покачала головой княгиня, подошла к одной из икон. – Смотрите, Евгений Александрович! Какая тут древняя роспись
__________
Княгиня (!) называет иконы росписью.
Окультуренная княгиня.