Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров.
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Действието се разиграва през XIX в. в Торино, Палермо и Париж. Читателят се запознава с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до Стромболи, с фалшивата записка на Драйфус до германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта, с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби, с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии. Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора. Но пък нали постоянно си има вземане-даване с тайни служби, с двойни агенти, с подкупни чиновници и с грешни духовници, може да му се случи какво ли не. Пък и единственият въображаем герой в тази история май е най-истинският от всички и прилича много на други, които са все още сред нас.
Sello про Евсеев: Романчик (Современная проза)
22 04
Эка, какие петли выписывает порой жизнь: от благоговейного отношения к Солженицыну, Растроповичу до лобзания нонешней монаршей руки, с залипанием губ в 2022 году на межпальцевой развилке.
Что же касается собственно опуса, ……… Оценка: неплохо
Дей про Шеф повар
21 04
Повествование о тринадцатилетней девочке-попаданке, изложенное от лица местного подростка. Девочка "попадает", осваивается и начинает вовсю прогрессорствовать, поражая широтой знаний. В основном её прогрессорство сводится ………
Дей про Черный маг императора
20 04
Немного огорчает, что ГГ немного тупенький. Каким он был в первой книге, таким остался к 25-ой - речь, поведение, рассуждения шестнадцатилетнего юноши ничем не отличаются от таковых двенадцатилетнего пацана.
Но серия лёгкая, ………
Олег Макаров. про Лерер: Как мы принимаем решения (Психология, Научная литература: прочее)
19 04
«Человеческий мозг похож на компьютерную операционную систему, которую пытались как можно быстрее вывести на рынок»
— Джона Лерер (Jonah Lehrer)
Его книгу «Как мы принимаем решения» (How We Decide) рекомендую всем, ……… Оценка: отлично!
mysevra про Палий: Бумеранг (Боевая фантастика)
18 04
Ну замечательно же всё шло, бойко, с искрой. И тут появилась журналистка, да ещё и из УФГ – откуда же это в республике «федеральная» газета? Такое небрежное отношение мелочам настораживает. Грустно, батенька. Оценка: неплохо
udrees про Мансуров: Восемнадцатое царство [СИ] (Боевик, Самиздат, сетевая литература)
17 04
Не очень большая книга в стиле Стивена Кинга – забрались мальчишки на какой-то заброшенный секретный объект. Ну и нашли на свою задницу приключений. В целом написано, скажу, неплохо, грамотно, кому-то покажется стиль простым, ……… Оценка: неплохо