Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров.
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Действието се разиграва през XIX в. в Торино, Палермо и Париж. Читателят се запознава с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до Стромболи, с фалшивата записка на Драйфус до германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта, с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби, с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии. Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора. Но пък нали постоянно си има вземане-даване с тайни служби, с двойни агенти, с подкупни чиновници и с грешни духовници, може да му се случи какво ли не. Пък и единственият въображаем герой в тази история май е най-истинският от всички и прилича много на други, които са все още сред нас.
Sello про Стайрон: И поджег этот дом [Set This House on Fire ru] (Современная проза)
26 11
Захотелось по прочтении сравнить свое мнение с мнением двух-трех профессиональных критиков, тех, кто, так сказать, рекламирует произведение для определения его степени читабельности или, напротив, нечитабельности. Все потому, ……… Оценка: отлично!
alexk про Ленивая Панда
26 11
Это ж как надо было нарукожопить, чтоб до такого довести?
Олег Макаров. про Реванш
24 11
Феерическая чушь. Испанский стыд как он есть.
То есть, на самом деле написал Максимушкин, а стыдно почему-то мне
decim про Мейсон: Северный лес [litres] (Историческая проза, Современная проза)
24 11
Люто одобряю. Каких-то литературных открытий нет, просто отличная книга в отличном переводе. Отдельное спасибо за показ природы глазами не скучающего блогера, но лесного жителя и даже участника событий. Это сейчас редкость.
………
mysevra про Галь: Слово живое и мертвое (Языкознание, Литературоведение)
24 11
Книгу интересно читать сразу после «Поверженных буквалистов». Обе школы по-своему правы, но поражает другое – профессионализм, энциклопедические знания и общий уровень эрудиции, культуры, да и просто интеллигентности переводчиков тех времён. Оценка: отлично!
decim про Алеников: Невероятная подлинная история Горгоны медузы (Современная проза)
23 11
Ещё один с юморком пометил чужое, задрав заднюю ногу. На этот раз - греческий миф попал под, цитируя аффтара, золотой дождь.
Кстати, о Медузе. Как-то так вышло, что одновременно в сети появилась книга "I, Medusa", автор ………