„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. «Грьонел» №7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация.“
„Аз съм на дванайсет години, живея на ул. «Грьонел» №7 в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия.“
Мюриел Барбери е родена през 1969 г. В Казабланка. Завършва елитно висше училище в Париж и преподава философия. Заема пето място в класацията на най-популярните писатели в света за 2008 г. „Елегантността на таралежа“ е вторият й роман, с който тя оглавява списъка на бестселърите във Франция в продължение на 30 седмици и две години след издаването му неизменно е сред най-търсените автори. За една година романът е преведен в целия свят, претърпява 50 издания и се продава в милионни тиражи. След излизането му М. Барбери се преселва в Япония.
„Формулата, която накара повече от половин милион читатели във Франция да се влюбят в «Елегантността на таралежа», съдържа между другите съставки на рецептата тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус“. (La Repubblica)
Isais про Кратт: Великий океан (Историческая проза)
08 05
Проверил по оглавлению книги 1959 г. изд.: "Часть четвертая" и "Часть первая", которые якобы отсутствуют, -- фиктивные сущности. Их НЕТ.
Т.е. этот файл содержит полный текст двухтомного романа.
Анни-Мари про Демина: Леди, которая любила лошадей (Любовная фантастика)
07 05
pulochka, мышки плакали, но продолжали жрать кактус. Вы уже не впервые жалуетесь, как вам не нравится язык Деминой, да насколько вам трудно воспринимать текст, и вот мрачно, понимаешь. Вопрос: зачем мучиться и читать, если оно не заходит? Страдания очищают?
Isais про Робертс: Королевский гамбит [The King's Gambit ru] (Исторический детектив)
07 05
То же место в то же время, что и в цикле Ст. Сейлора "Roma sub rosa" -- те же исторические персонажи и события, заговоры и убийства. Но как же скуууууушно по сравнению с Сейлором! Оценка: неплохо
Никос Костакис про Вязовский: Кодекс врача [litres] (Альтернативная история, Попаданцы)
05 05
– Полиция бы сразу доложила, – покачала головой княгиня, подошла к одной из икон. – Смотрите, Евгений Александрович! Какая тут древняя роспись
__________
Княгиня (!) называет иконы росписью.
Окультуренная княгиня.