„Студена планина“ е наистина смайваща история, разказана красиво и убедително до най-малкия потресаващ детайл.
Джон Брент
Романът на Чарлз Фрейзър е едновременно точен и красноречив… Наситен с толкова много тъга, че моментите на болка и състрадание са крайно убедителни и силно въздействащи. Скритото напрежение — част от атмосферата на „Студена планина“ — е почти убийствено. А после идва краят.
Ан Бийти
„Студена планина“ на Чарлз Фрейзър е най-внушителният и омагьосващ дебютен роман, който съм чел от много години насам. Това е магнетична книга, създадена с амбициозен размах, с пълнокръвни герои и красива природа. Макар действието да се развива далеч във времето, романът е съвременен в най-дълбокия смисъл на думата и навява далечни спомени за „Сбогом на оръжията“.
Уили Морис
Тази любовна драма се случва по време на най-болезнения период от американската история — Гражданската война. Тя има за свое внушение старозаветното — „Защото любовта е силна като смъртта.“ Чарлз Фрейзър със замах извайва своите герои и ги одарява с най-важното — способността да обичат. „Блажени обичащите“ — въпреки страданието, въпреки болката…
… Инман оглеждаше Ейда, за да открие уловка, породена от състоянието на собствения му мозък или пък изпратена от отвъдното. Но колкото повече се взираше, толкова повече се убеждаваше, че това наистина е тя, независимо от неочакваната маскировка. В миналото неведнъж бе прибягвал до оръжието, без да се замисля за последствията, но сега реши да направи обратното. Пусна предпазителя и втъкна пищова обратно в колана. Погледна я в очите и вече знаеше, че това е тя. Изведнъж почувства непреодолима любов, която накара душата му да зазвънти.
Не знаеше какво да каже, повтори онова, което бе чул в съня си при циганите.
— Дълъг път изминах, за да те намеря и сега няма да те оставя да си тръгнеш.
Чарлз Фрейзър е израснал сред планините на Северна Каролина. Дълги години работи като преподавател по английски език и тръгва по следите на една забравена семейна история, за да стигне до сюжета на „Студена планина“. Всички са смаяни, когато дебютният му роман е оценен с националната награда за най-добра проза за 1997 г. В момента живее със съпругата си и дъщеря си в Ралей, където отглежда коне. Споделя, че написването на тази история му е отнело близо 7 години.
дядя_Андрей про Азимов: Я люблю маленькую киску (Юмористическая фантастика)
04 08
А почему "морально устаревший"? Вполне милый рассказец в духе раннего Марка Твена. Главному герою, конечно нужно посочувствовать. Но не меньшее сочувствие вызывает и Киска. А в целом вполне читабельно и вызывает улыбку. Оценка: отлично!
obivatel про Волшебник
04 08
Читабельно, ненапряжно, завлекательно.
Причин развала страны масса, не указано ни одной, это типичная "окопная правда". Ну и пусть: это не историческая работа, я "благие пожелания автора из его окопа", я не против. С учетом ………
DiSp про Лорд Системы
03 08
Хорошая серия. Любителям почитать, как герои-попаданцы с нуля налаживают быт, а потом развивают себя и общество до высот, о которых сперва и мечтать не могли - самое то. Слог хороший, юморной. И нет излишней жести и жестокости. ГГ удаётся остаться человеком.
udrees про Михайлов: Кроу [СИ] (ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
03 08
Хорошо написанная книга в жанре литРПГ, не сильно перегруженная статами персонажа и эффектами от артефактов. Да и вообще в книге совсем мало боевых эпизодов и приключений, как ни странно. Можно даже сказать, что это симулятор ……… Оценка: хорошо