Шведският писател Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) започва „кариерата“ си като илюзионист, след това се изявява като комик и сценарист. Първият му хорър роман „Покани ме да вляза“ (ИК „Колибри“, 2010) жъне световен успех и спечелва на автора прозвището „шведският Стивън Кинг“, а двете му екранизации са удостоени с цял куп престижни награди. Сега Линдквист ни поднася нов, не по-малко оригинален роман, в който разглежда друг мит — този за зомбитата. Един нетрадиционен, изпълнен с философски послания психологически хорър, който излиза от границите на жанра, за да изследва сложни екзистенциални и социални въпроси. Как ще реагираме, ако починалите ни близки внезапно възкръснат? Дали ще ги приемем радушно и ще заживеем отново с тях, или ще ги отхвърлим, защото са бледи сенки на хората, които са били?
Нещо странно се случва в Стокхолм. Времето е необичайно горещо, електрическите уреди се държат непривично, хората страдат от нетърпимо главоболие, домашните любимци са обезумели. Градът е пред паника…
Пенсионираният журналист Густав Малер получава шокиращо обаждане. Мъртвите в моргата са се пробудили. Неговият внук е бил погребан наскоро. Нима и той ще отвори очи?
Когато жената на Дейвид загива в катастрофа, съкрушеният мъж се моли отчаяно да стане чудо и тя да се върне. И ето че чудото става…
Потънали в скръб семейства получават шанса да се съберат отново с любимите си хора. Но дали това действително са любимите им хора? И не е ли по-добре мъртвите да си останат мъртви?
Криминалният роман е тясно обвързан с действителността и е подходящ за дисекция на обществото и неговите проблеми. Хорър романът няма тези претенции и затова дълбае много по-навътре — до самото ядро на съществуванието. А за хоръра Линдквист е онова, което е Чандлър за криминалния роман.
дядя_Андрей про Каратист
23 10
Какие-то однообразно у ГГ всё получается. Что в каратэ, что с девушками. И, на мой взгляд, произведение излишне перегружено специфической терминологией. Ладно, мне она знакома, а вот неподготовленный читатель может и завязнуть.
mysevra про Дочинец: Многії літа. Благії літа [uk] (Современная проза)
20 10
Так гарно, душевно та мудро. Доки не згадується втеча, описана у інший книзі – «В’язень замку Паланок». Тоді вже всі слова автора сприймаються як лицемірство. Оценка: неплохо
mysevra про Лазарев: Кочевница (Боевая фантастика)
20 10
Мир далёк от канона, и события не такие уж яркие. Опять же, текст не правлен стилистически - тавтология почти на каждой странице. В принципе, история хороша, изложить бы её красиво. Продолжение читать желания нет, но отдельное «спасибо» за идею. Оценка: хорошо
mig2009 про Мур: Дурак [Fool ru] (Юмористическая проза)
20 10
Этакая интерпретация-пародия-видение автора (шута) на известную трагедию. Корделию он не умертвил, а так, в целом все по канве.
Зашел глянуть, не появилась ли третья книга (в смысле перевод) из цикла, в 2020 издана, Shakespeare for Squirrels. Ан нет( Оценка: хорошо
lukyanelena про Сергей Васильевич Лукьяненко
18 10
Фантастический писатель Лукьяненко. Вроде и книги пишет с моралью, и метания главного героя всегда правильные высокоморальные... но как же бесит этот русский шовинизм, лезущий из всех щелей, просто ужас. И Украину обязательно ………