Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) е израснал в Стокхолм с мечтата да се прочуе с нещо ужасяващо и фантастично. Първо става илюзионист и дори заема второ място в скандинавския шампионат за фокуси с карти. След това започва да се изявява като комик и сценарист, пишещ за театъра и телевизията. Книгата му „Покани ме да вляза“ жъне световен успех, а филмът по нея, чийто сценарий е също на Линдквист, шества триумфално по световните екрани и е носител на множество отличия, в това число на голямата награда на фестивала в Трибека (2008), наградата „Златен Мелиес“ на фестивала на европейските фантастични филми за най-добър европейски игрален филм (2008) и четири награди на Шведския филмов институт. Поради огромния международен успех на филма и книгата, вече преведена на много езици, веднага са били откупени правата за римейк на английски език.
Оскар и Ели. И двамата жертви, всеки по свой начин. И всеки от тях разчита на другия за своето спасение. Оскар е плахо и затворено дванайсетгодишно момче, което живее с майка си в мрачен жилищен комплекс в покрайнините на Стокхолм. Той мечтае да срещне отсъстващия си баща, ежедневно е преследван; тормозен и унижаван от съучениците си, подмокря леглото, когото го е страх. Ели е странното момиче, което се премества да живее в съседство. Тя не ходи на училище, никога не излиза на улицата денем и излъчва студенина и миризма на мъртвец. Оказва се, че Ели е двестагодишен вампир, затворен завинаги в тялото на дете, обречен да се храни само със свежа кръв. Ели и Оскар се сприятеляват и тя променя изцяло неговия малък свят, докато големият остава все така сив и враждебен. Митът, че вампирът не може да влезе при човек, ако не бъде поканен, е превърнат от автора в леко зловещ, но чудесен символ на близостта и доверието.
Ужасяваща свръхестествена история, която е същевременно затрогващ разказ за приятелството и спасението. Мрачното иносказание на Линдквист би се приело като самоцелно насилие, ако не беше написано толкова интелигентно и не разтърсваше с посланието си.
в. „Таймс“
Силата на Линдквист като писател е в начина, по който владее времето и пространството. Монотонната сивота в живота на Оскар придобива други измерения на фона на кървавите вакханалии и затвърждава Скандинавия като култова територия, където баналната нормалност е най-ужасяващ кошмар.
в. „Гардиан“
Напомня за най-доброто от Стивън Кинг, а страховитите сцени дълго ще ви преследват насън. Да се чете само на дневна светлина.
Oleg68 про Эндрюс: Икар [Icarus ru] (Триллер)
07 04
Отличный триллер. В напряжении держит до последних страниц. Очень неожиданный главный злодей и непредсказуемый финал. Оценка: отлично!
decim про Горан Скробонья
07 04
Всё замазано серым. Снова привычные "уставился", ну куда без них. Словно гуглопер с посредственного английского перевода. Может быть в оригинале это интересно, а так - плохо.
ЗЫ, в послужном списке транслейтора ещё есть ………
Irsanta про Данияр Саматович Сугралинов
06 04
Интересно. «Бывает и хуже» Алмазова и «22 несчастья» Сугралинова с одного образца писались?
Irsanta про Игорь Алмазов
06 04
Интересно. «Бывает и хуже» Алмазова и «22 несчастья» Сугралинова с одного образца писались?
udrees про Каменистый: Убийца легенд (Боевая фантастика, Фэнтези, Попаданцы, ЛитРПГ)
05 04
Отличное продолжение приключений попаданца в теле аристократа. Написано живо, красочно, с оттенками юмора, без всяких пошлостей. В книге хватает сражений с самыми разными противниками, для которых подбирается своя тактика. ……… Оценка: отлично!
udrees про Макнилл: Моргенштерн (Боевая фантастика, Эпическая фантастика)
05 04
Просто пьеса, как у Шекспира и других. Никаких почти действий. Коротенький рассказ-пьеса, где примарх и Ариман идут и разговаривают. Не скажу что было интересно читать. Оценка: неплохо
udrees про Френч: И настала полночь [ЛП] (Боевая фантастика)
05 04
Неплохой рассказик о ночи накануне великого сражения за Дворец Императора. Хорошо показано висящее напряжение, прям как 22 июня 1941 года. Ожидание конечно действует сильнее самого сражения. Оценка: неплохо