Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) е израснал в Стокхолм с мечтата да се прочуе с нещо ужасяващо и фантастично. Първо става илюзионист и дори заема второ място в скандинавския шампионат за фокуси с карти. След това започва да се изявява като комик и сценарист, пишещ за театъра и телевизията. Книгата му „Покани ме да вляза“ жъне световен успех, а филмът по нея, чийто сценарий е също на Линдквист, шества триумфално по световните екрани и е носител на множество отличия, в това число на голямата награда на фестивала в Трибека (2008), наградата „Златен Мелиес“ на фестивала на европейските фантастични филми за най-добър европейски игрален филм (2008) и четири награди на Шведския филмов институт. Поради огромния международен успех на филма и книгата, вече преведена на много езици, веднага са били откупени правата за римейк на английски език.
Оскар и Ели. И двамата жертви, всеки по свой начин. И всеки от тях разчита на другия за своето спасение. Оскар е плахо и затворено дванайсетгодишно момче, което живее с майка си в мрачен жилищен комплекс в покрайнините на Стокхолм. Той мечтае да срещне отсъстващия си баща, ежедневно е преследван; тормозен и унижаван от съучениците си, подмокря леглото, когото го е страх. Ели е странното момиче, което се премества да живее в съседство. Тя не ходи на училище, никога не излиза на улицата денем и излъчва студенина и миризма на мъртвец. Оказва се, че Ели е двестагодишен вампир, затворен завинаги в тялото на дете, обречен да се храни само със свежа кръв. Ели и Оскар се сприятеляват и тя променя изцяло неговия малък свят, докато големият остава все така сив и враждебен. Митът, че вампирът не може да влезе при човек, ако не бъде поканен, е превърнат от автора в леко зловещ, но чудесен символ на близостта и доверието.
Ужасяваща свръхестествена история, която е същевременно затрогващ разказ за приятелството и спасението. Мрачното иносказание на Линдквист би се приело като самоцелно насилие, ако не беше написано толкова интелигентно и не разтърсваше с посланието си.
в. „Таймс“
Силата на Линдквист като писател е в начина, по който владее времето и пространството. Монотонната сивота в живота на Оскар придобива други измерения на фона на кървавите вакханалии и затвърждава Скандинавия като култова територия, където баналната нормалност е най-ужасяващ кошмар.
в. „Гардиан“
Напомня за най-доброто от Стивън Кинг, а страховитите сцени дълго ще ви преследват насън. Да се чете само на дневна светлина.
udrees про Мантикор: Город, которого нет 4 [СИ] (Фэнтези, Самиздат, сетевая литература)
15 11
По сравнению с предыдущими тремя книгами серии больше занимает поиск героем истины, своего пути. Боевых сцен достаточно немного, они есть и тоже имеют свою специфику, но идут не так непрерывно как в первых книгах. В целом ……… Оценка: хорошо
nevskaya25 про Муляр: Мать велела герань не поливать [сборник litres] (Современная проза)
14 11
Я не в курсе, кто эта Таша Муляр, чему она посвятила свою жизнь, кроме "писательства". Явно одно: автору за это дело браться не стоило, повар - вари борщи, экономист -цифры в столбик складывай. Но писать не надо. Это сложно, ……… Оценка: нечитаемо
Дей про Император Пограничья
14 11
Читать можно, но нужно учесть некоторые особенности.
Все вокруг или подлые, или несчастные. Несчастных ГГ защищает, с подлыми воюет. Наивность, пафос и идеализм зашкаливают. На данный момент серия насчитывает 14 томов ………
Олег Макаров. про Мажор [Останин, Викторов]
13 11
Достаточно хорошо написано, чтобы я дочитал до конца и хотел прочитать продолжение.
Мент из нашего времени попадает в сына князя в типа параллельный, магический мир когда тот умирает от наркоты. И по сложным , но реалистичным ………