„Дневникът на една нимфоманка“ е разтърсващата история на образована французойка от добро семейство, която описва житейското си израстване посредством сексуалните си връзки: с гробарите в едно гробище, с безскрупулен полицай, с непознати хора на неочаквани места… Приключенията й са плод на най-голямата свобода, присъща на човека: онази, която той си предоставя сам.
Този особен начин на общуване я прави жертва на негодник, който превръща живота й в ад. За да избяга от болката и да задоволи ненаситното си любопитство, тя постъпва в агенция за елитни компаньонки. Там се сблъсква със слабостта на мъжете, с тяхната уязвимост — мъже с доказан престиж, бизнесмени, политици…
Това е книга, която не оставя никого безучастен. Една страстна изповед без цензура, която показва, че дори в самия ад може да срещнеш любовта.
дядя_Андрей про Каратила
27 10
Собственно, "про единоборства в 80-х" не так уж и много. Даже не гарнир, а, так, приправа. Больше про всякие криминально-коммерческие дела. Оно и понятно, "время было такое". Так же национальная составляющая присутствует. ………
Sello про Кутзее: Медленный человек [Slow Man ru] (Современная проза)
27 10
Вопросы, которые поднимает в своем романе Кутзее, скорее, можно отнести к категории трудноразрешимых, таких, что увязаны, в первую очередь, с поведением и психологизмом ГГ, чью жизнь разделила на "до" и "после" авария на дороге, ……… Оценка: отлично!
Олег Макаров. про Дэн Перцефф
27 10
А почему его называют "американский журналист", если очевидно, что это российский автор под псевдонимом?
Олег Макаров. про Пепел доверия
26 10
Интересно. Очень долго раскачивается сюжет, до движухи доходит после середины, но написано хорошо и читается достаточно легко.
Отличная идея причин и развития апокалипсиса. Реально триллер.