По пътя към Кентърбъри нощта застига поклонниците край дълбока гора. Носят се слухове, че тя е обитавана от привидения. Сгушени около огъня, тръпнещи от зловещите нощни шумове, поклонниците слушат разказа на Писаря — една история за любов и смърт и за онова, което ни чака отвъд смъртта...
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценно реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа...
akorish про Роман Юрьевич Прокофьев
12 05
Стеллар оставил положительные чувства, хотя последняя книга была нудноватой лично для меня. Но это не отменяет, того, что время потрачено не зря.
akorish про Джордж Оруэлл
12 05
1984 лучший перевод - это Леонид Бершидский. Сильная книга в отличном современном переводе. Почему так легко читается по сравнению с другими переводчиками? Да по тому, что современно адаптировано.
Очень рекомендую именно в его переводе.