"Тъжният и лабиринтов" Хенри Джеймс (1843-1916), както го нарича Борхес, е познат на българските читатели с романите си "Портрет на една дама", "Европейците", "Примката на призрака", "Какво знаеше Мейзи", "Уошингтън Скуеър" и др. Американският писател, прекарал по-голямата част от живота си в Англия, е виден представител на реализма в литературата на XIX в. и впечатляващо плодовит автор. Пише предимно романи, разкази и пиеси, но литературната му критика също привлича много ерудирани читатели. Известен е с психологически проникновените портрети на героите си, особено на женските образи, и специфичната сложност на стила. Въпреки противоречивото отношение на част от съвременниците на Джеймс към личността и творчеството му, някои от знаменитите му романи са филмирани, а повечето негови произведения продължават да се превеждат и преиздават.
В романа "Бостънци" Хенри Джеймс отправя нееднозначен и в значителна степен сатиричен поглед към идеологията на феминизма и ролята на жените в обществото. Определян като "горчиво-сладка трагикомедия", романът заплита съдбите на бостънската феминистка Олив Чансълър, нейния братовчед Базил Рансъм – адвокат с консервативни убеждения, и красивата млада Верена Тарант, протеже на Олив. Съперничеството между Базил и Олив за сърцето и ума на Верена е основната сюжетна нишка, с която се преплитат съдбите на впечатляваща галерия от второстепенни персонажи: политически активисти, журналисти, ексцентрични субекти със съмнителни занимания и много други. Кипежът на политически и обществени движения в Америка през XIX в., до голяма степен обусловили настоящия облик на страната, е фон на пъстри лични взаимоотношения и интригуващи намеци за характера на съвместния живот на двете главни героини, придаващи допълнителен колорит на мащабната картина, която рисува Хенри Джеймс. Противоречиво и предизвикателно четиво.
Анни-Мари про Демина: Леди, которая любила лошадей (Любовная фантастика)
07 05
pulochka, мышки плакали, но продолжали жрать кактус. Вы уже не впервые жалуетесь, как вам не нравится язык Деминой, да насколько вам трудно воспринимать текст, и вот мрачно, понимаешь. Вопрос: зачем мучиться и читать, если оно не заходит? Страдания очищают?
Isais про Робертс: Королевский гамбит [The King's Gambit ru] (Исторический детектив)
07 05
То же место в то же время, что и в цикле Ст. Сейлора "Roma sub rosa" -- те же исторические персонажи и события, заговоры и убийства. Но как же скуууууушно по сравнению с Сейлором! Оценка: неплохо
Никос Костакис про Вязовский: Кодекс врача [litres] (Альтернативная история, Попаданцы)
05 05
– Полиция бы сразу доложила, – покачала головой княгиня, подошла к одной из икон. – Смотрите, Евгений Александрович! Какая тут древняя роспись
__________
Княгиня (!) называет иконы росписью.
Окультуренная княгиня.