Невероятно находчиво литературно начинание: завладяваща историческа загадка с фабула, която непрестанно завива в неочаквана посока и кара читателя да гадае до последната страница.
Намираме се в Англия през 60-те години на седемнайсети век.
Чарлс II се е върнал на трона при Реставрацията след години гражданска война и задържалата се за кратко Република на Кромуел. Оксфорд е интелектуалното средище на страната, в което е съсредоточен огромен научен, религиозен и политически потенциал. Член на факултета на Новия колеж е открит мъртъв при подозрителни обстоятелства. Млада жена е обвинена в убийството му. Чуваме историята за тази смърт от четирима различни свидетели: италиански медик, амбициран да се прочуе с изобретяването на кръвопреливането; сина на роялист, обвинен в предателство; експерт криптограф, който е работил и за Кромуел, и за краля; виден историк и антиквар от Оксфорд. Всеки разказва своя версия на случилото се. Само едно от повествованията разкрива невероятната истина.
С права, продадени за рекордни суми по целия свят, „Пръстът, който те сочи“ е събитие от голям мащаб в международното книгоиздаване. Достоен за сравнение с творбите на Джон Фаулз и Умберто Еко, романът на Иън Пиърс е едно изключително постижение, което ще бъде високо оценено от всеки любител на литературата.
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд.
Анни-Мари про Петросян: Дом, в котором... (Современная проза, Магический реализм)
18 11
Книга странная. Необычная и ни на что не похожая. Собственно, хоть какие-то параллели я лично смогла провести только с книгой "Мастер и Маргарита". И вовсе не потому, что они похожи. Просто в обеих книгах присутствует то, ………
Nicout про Резанова: Чудо и чудовище (Историческое фэнтези)
18 11
дурацкий знак качества"
Давно, во времена совка, прошел международный конгресс детективов. Утром выясняется, что около кровати председателя конгресса кто-то насрал. Начинают допрашивать делегации. Французы говорят - это ………
mazay про Arladaar
18 11
Жеке сегодня, как минимум, под 70. Так что Аня могла бы быть Жекиной внучкой. Тем более, что писал, всё-таки, мужчина. Или диктовал!