14-годишната Сара Крейн не е галеница на съдбата — майка й умира от рак, а баща й в една страховита нощ убива човек и блъска дъщеря си. Поверена на враждебно приемно семейство, изолирана от всички в училище, осакатената Сара намира сродна душа в своя съученик Ник Дънигън — доскорошен пациент на психиатрията, който така и не е престанал да чува гласове и да има видения… Двете деца скоро откриват, че нещо ги зове в наследствения дом на учителката им Бетина, считана от всички в града за вещица. Погребаното минало на имението оживява в рисунките на Сара и в смразяващите халюцинации на Ник. Държана затворена през десетилетията в потайни помещения, яростта на забравени жертви най-сетне намира излаз към света на живите… а Сара и Ник откриват у себе си неподозирана сила: да променят реалността и да въздават възмездие.
В продължение на близо четири десетилетия Джон Сол присъства в списъците на бестселърите на Ню Йорк Таймс, а също и във въображението на читателите — със своите наелектризиращи истории, изпълнени с психологически мистерии и свръхестествен съспенс. Инстинктът му да напипва най-дълбоките струни на страха в сърцата и умовете е безпогрешен, а дарбата му да интегрира едно повествование от посред бял ден в най-черните дълбини на кошмара се проявява с най-силните си страни във въздействащия роман Дом за разплата, който грабва от първата страница и отказва да пусне читателя до бездиханния, хипнотизиращ финал.
Никос Костакис про Вязовский: Кодекс врача [litres] (Альтернативная история, Попаданцы)
05 05
– Полиция бы сразу доложила, – покачала головой княгиня, подошла к одной из икон. – Смотрите, Евгений Александрович! Какая тут древняя роспись
__________
Княгиня (!) называет иконы росписью.
Окультуренная княгиня.
pulochka про Карина Демина
03 05
О книге"Леди,которая любила лошадей"
Язык мой-враг мой! Мадам Лесина-Демина и т.д ! Вы пытаетесь подражать эпохе? Ну ,а что в итоге-дебри дремучие. Вы сами -то можете до конца прочитать свои опусы? И ведь в каждой истории ………
Олег Макаров. про Фаберже
02 05
Первые две книги серии читал с интересом, на третьей остановился
Надоело. Постоянные описания «технологии изготовления» и рутина затмевают ту немногую движуху, которая всё-таки есть