Смъртта на крал Артур (1230) е последната, пета част от романния цикъл Ланселот-Граал. Тук на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство е гарантирал до този момент крал Артур. В миналото рицарските качества — чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност — са били залог за престижа и разцвета на рицарството. Когато същите качества се насочат към членовете на общността, те предизвикват сблъсъци с трагичен край.
Съвършена композиция, психологическа правдивост, изящен лаконизъм на фразата — това са някои от основанията Смъртта на крал Артур да бъде смятан за шедьовър на рицарския роман.
Стоян Атанасов
Олег Макаров. про Пепел доверия
26 10
Интересно. Очень долго раскачивается сюжет, до движухи доходит после середины, но написано хорошо и читается достаточно легко.
Отличная идея причин и развития апокалипсиса. Реально триллер.
дядя_Андрей про Каратист
23 10
Какие-то однообразно у ГГ всё получается. Что в каратэ, что с девушками. И, на мой взгляд, произведение излишне перегружено специфической терминологией. Ладно, мне она знакома, а вот неподготовленный читатель может и завязнуть.
mysevra про Дочинец: Многії літа. Благії літа [uk] (Современная проза)
20 10
Так гарно, душевно та мудро. Доки не згадується втеча, описана у інший книзі – «В’язень замку Паланок». Тоді вже всі слова автора сприймаються як лицемірство. Оценка: неплохо
