Пиша за малки градчета навярно защото и аз самият съм израснал в малко градче, и почти всичките ми истории за малки градчета — като Джирусълъмс Лот, Касъл Рок или Дери — дължат много на Марк Твен („Човекът, който поквари Хадлибърг“) и Натаниел Хоторн („Младият стопанин Браун“). Никъде другаде в Америка обаче няма тъй тясно обвързани и сплотени общества като тези от крайбрежните островчета на щата Мейн. Хората там са свързани помежду си от традиции, ситуации, общи интереси, религиозни обичаи и работа — винаги тежка и понякога опасна. Но дали сплотяването всеки път води до всеобщото благо? Дали идеята за „обединената общност“ винаги сгрява сърцата… или се случва и да вледени кръвта?
Стивън Кинг
„Бурята на века“ нагледно демонстрира и извежда на преден план една от най-силните страни на Кинг като разказвач — драматургичното му майсторство. Талантът му блести най-силно в пресъздаването на човешките взаимоотношения в сравнително затворени общности, където Краля подлага на безжалостна дисекция междуличностните отношения и добавя уникално социалнопсихологическо измерение към жанра на свръхестествения ужас.
За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но както самият Майстор споделя: „БУРЯТА НА ВЕКА не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма“.
Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн… и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче ме е лято, а зима… а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря — синоптиците я наричат бурята на века, — която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.
И критици, и фенове са единодушни, че „Бурята на века“ е една от най-добрите екранизации на Стивън Кинг. Време е да се уверите, че книгата е още по-добра. Прочетете я и се насладете на историята в пълния й блясък — във вида, в който е била първоначално замислена от Краля, обогатена от всички онези детайли, които по една или друга причина не са намерили място във филма.
Sello про Евсеев: Романчик (Современная проза)
22 04
Эка, какие петли выписывает порой жизнь: от благоговейного отношения к Солженицыну, Растроповичу до лобзания нонешней монаршей руки, с залипанием губ в 2022 году на межпальцевой развилке.
Что же касается собственно опуса, ……… Оценка: неплохо
Дей про Шеф повар
21 04
Повествование о тринадцатилетней девочке-попаданке, изложенное от лица местного подростка. Девочка "попадает", осваивается и начинает вовсю прогрессорствовать, поражая широтой знаний. В основном её прогрессорство сводится ………
Дей про Черный маг императора
20 04
Немного огорчает, что ГГ немного тупенький. Каким он был в первой книге, таким остался к 25-ой - речь, поведение, рассуждения шестнадцатилетнего юноши ничем не отличаются от таковых двенадцатилетнего пацана.
Но серия лёгкая, ………
Олег Макаров. про Лерер: Как мы принимаем решения (Психология, Научная литература: прочее)
19 04
«Человеческий мозг похож на компьютерную операционную систему, которую пытались как можно быстрее вывести на рынок»
— Джона Лерер (Jonah Lehrer)
Его книгу «Как мы принимаем решения» (How We Decide) рекомендую всем, ……… Оценка: отлично!
mysevra про Палий: Бумеранг (Боевая фантастика)
18 04
Ну замечательно же всё шло, бойко, с искрой. И тут появилась журналистка, да ещё и из УФГ – откуда же это в республике «федеральная» газета? Такое небрежное отношение мелочам настораживает. Грустно, батенька. Оценка: неплохо
udrees про Мансуров: Восемнадцатое царство [СИ] (Боевик, Самиздат, сетевая литература)
17 04
Не очень большая книга в стиле Стивена Кинга – забрались мальчишки на какой-то заброшенный секретный объект. Ну и нашли на свою задницу приключений. В целом написано, скажу, неплохо, грамотно, кому-то покажется стиль простым, ……… Оценка: неплохо