„“Дъщерята на меча" звучи така, както би звучал „Шогун“ на Джеймс Клавел, ако беше кръстосан с епично фентъзи чрез детективски похвати."
Адъруеър Газет
„Увлекателният дебют на Байн представлява щателно проучена, изключително детайлна смесица от ърбън и историческо фентъзи, разположена в съвременно Токио…“
Пъблишърс Уикли
Най-добрата творба на западен писател, фокусираща се върху японската действителност, след „Шогун“ на Джеймс Клавел.
Детектив сержант Марико Оширо води трудна битка срещу сексизма в токийската полиция. Прекарала по-голямата част от живота си в САЩ, нейният начин на мислене се различава от този на повечето японци. Чужденка в собствената си страна, Марико трябва да полага двойни усилия, за да се докаже като добър полицай. Рутинен случай, свързан с кражба, я сблъсква с безмилостен убиец от якудза и три древни магически меча, изковани от митичния майстор Иназума.
За неговите оръжия се носят легенди, че притежават магически свойства. Който овладее меч на Иназума, може да издълбае своето място в историята, така че името му да се помни с векове.
Марико не вярва в легенди, нито в магия. Сега обаче се изправя пред сила, заплашваща да разтърси целия й свят.
Минало и настояще се преплитат, за да нарисуват ярка картина една страна, в която старите идеали се сблъскват с новите ценности под неоновите светлини на свръхмодерните мегаполиси. Страна, която е по-екзотична и невъзможна за възприемане от всяко традиционно фентъзи кралство.
Стив Байн преподава философия и история на Азия в Държавния университет на Ню Йорк в Дженисио. Има докторска степен по философия, а дипломната му работа го отвежда в японските университети Нанцан и Обирин, където той превежда основополагащия си труд в областта на японския будизъм. Има черен колан трета степен и черен колан първа степен в две американски системи на ръкопашни бойни изкуства и през последните двайсет години се е обучавал в поне двайсетина други бойни изкуства. Негови разкази са издавани в „Asimov’s Science Fiction“, „Interzone“ и „Writers of the Future“ и са включени в антологии, изучавани в университетски курсове, редом с творби на изтъкнати автори като Орсън Скот Кард, Лари Нивън, Айзък Азимов и Хърбърт Уелс. „Дъщеря на меча“ е първият му роман. Посетете го в мрежата на http://philosofiction.com.
дядя_Андрей про Каратист
23 10
Какие-то однообразно у ГГ всё получается. Что в каратэ, что с девушками. И, на мой взгляд, произведение излишне перегружено специфической терминологией. Ладно, мне она знакома, а вот неподготовленный читатель может и завязнуть.
mysevra про Дочинец: Многії літа. Благії літа [uk] (Современная проза)
20 10
Так гарно, душевно та мудро. Доки не згадується втеча, описана у інший книзі – «В’язень замку Паланок». Тоді вже всі слова автора сприймаються як лицемірство. Оценка: неплохо
mysevra про Лазарев: Кочевница (Боевая фантастика)
20 10
Мир далёк от канона, и события не такие уж яркие. Опять же, текст не правлен стилистически - тавтология почти на каждой странице. В принципе, история хороша, изложить бы её красиво. Продолжение читать желания нет, но отдельное «спасибо» за идею. Оценка: хорошо
mig2009 про Мур: Дурак [Fool ru] (Юмористическая проза)
20 10
Этакая интерпретация-пародия-видение автора (шута) на известную трагедию. Корделию он не умертвил, а так, в целом все по канве.
Зашел глянуть, не появилась ли третья книга (в смысле перевод) из цикла, в 2020 издана, Shakespeare for Squirrels. Ан нет( Оценка: хорошо
lukyanelena про Сергей Васильевич Лукьяненко
18 10
Фантастический писатель Лукьяненко. Вроде и книги пишет с моралью, и метания главного героя всегда правильные высокоморальные... но как же бесит этот русский шовинизм, лезущий из всех щелей, просто ужас. И Украину обязательно ………